Писмо от Истанбул – Барбара Тейлър Брадфорд

Джъстин занемя. Взираше се в писмото, което току-що прочете, чувствайки сякаш земните пластове се разместват под краката й. Беше потресена. Забеля­за, че ръката й трепери… цялата трепереше като лист. Баба й е още жива! Как е възможно?

Пое дълбоко дъх, остави писмото и се помъчи да подреди мислите си. След няколко ми­нути се успокои, наведе се, за да прочете още веднъж написаното, да погълне думите… те разкриваха нещо тол­кова важно, че беше смаяна.